16 февр. 2024 г., 06:49

Самота

480 0 0

Последното листенце на цветето радост падна тихо в нощта...

Вятър задуха и го отнесе заедно с любовта...

В нежна прегръдка на тъмнината тихо намирам приятелка стара, добра...

И няма нужда нито да говоря, нито да се смея или да плача...

Тя знае...

О, здравей Самота...

Този път успя...

Ти превърна лъвицата в смъртоносно ранена сърна...

В сърцето и забоде черна, отровна стрела...

А от очите и изтичат последните сълзи на надежда, последното чувство на топлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Inna Dancheva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...