16.02.2024 г., 6:49

Самота

485 0 0

Последното листенце на цветето радост падна тихо в нощта...

Вятър задуха и го отнесе заедно с любовта...

В нежна прегръдка на тъмнината тихо намирам приятелка стара, добра...

И няма нужда нито да говоря, нито да се смея или да плача...

Тя знае...

О, здравей Самота...

Този път успя...

Ти превърна лъвицата в смъртоносно ранена сърна...

В сърцето и забоде черна, отровна стрела...

А от очите и изтичат последните сълзи на надежда, последното чувство на топлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Inna Dancheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....