16.02.2024 г., 6:49

Самота

489 0 0

Последното листенце на цветето радост падна тихо в нощта...

Вятър задуха и го отнесе заедно с любовта...

В нежна прегръдка на тъмнината тихо намирам приятелка стара, добра...

И няма нужда нито да говоря, нито да се смея или да плача...

Тя знае...

О, здравей Самота...

Този път успя...

Ти превърна лъвицата в смъртоносно ранена сърна...

В сърцето и забоде черна, отровна стрела...

А от очите и изтичат последните сълзи на надежда, последното чувство на топлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Inna Dancheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...