Самота

Последното листенце на цветето радост падна тихо в нощта...

Вятър задуха и го отнесе заедно с любовта...

В нежна прегръдка на тъмнината тихо намирам приятелка стара, добра...

И няма нужда нито да говоря, нито да се смея или да плача...

Тя знае...

О, здравей Самота...

Този път успя...

Ти превърна лъвицата в смъртоносно ранена сърна...

В сърцето и забоде черна, отровна стрела...

А от очите и изтичат последните сълзи на надежда, последното чувство на топлина...