fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
14 мая 2007 г., 23:27

Самота 

  Поэзия
844 0 9
 

 

Не искам вечно да съм сам -

в безпътица животът ми минава

и като вятър разпилян,

ще свърши във мечти за слава.

 

Денят, безизразен и сив,

завършва в кръчмата с ракия -

болезнен начин, може би,

в пиянство сълзите да скрия.

А вечер щом се прибера -

измъчен, беден и безличен,

в миг чувствам цялата тъга

от порите ми как се стича

 

И всяка фибра в мен трепти

от гняв и разочарование,

но няма кой да каже "спри!"

или ръката ми да хване!

 

Сега не знам дали съм жив

и нещо мога ли да сторя?

О, самота, какво си ти,

как трябва с тебе да се боря?

© Станимир Власакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??