15 мар. 2012 г., 19:15

Самотата дали я познаваш?

1.5K 1 3

Самотата дали я познаваш?

Тя не е човек когото можеш да опознаеш,

тя е мисъл която не забравяш,

тя е капка която минава през всичко.

За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти.

За самотата никога няма  прегрешение унищожаващо невинното и лице

защото тя е надмината,  тя е живяла извън  мигът на слабост,

защото го преживява преди да се зароди в нечия съдба,

ето там се крие нейната сила,

силата с която жадува своето идване,

иска го толкова силно, защото знае че чрез него ще получи покой

и ще има възможността да покаже духа си в лицето на друг.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Самотата е страшно чувство. Прогони я с любовта... Поздрави!
  • Ужасно нещо е самотата,но само любовта я лекува.
    Поздравления за красивия стих и ти пожелавам да не срещаш самотата!
  • Сложих Ви някаква пунктуация, но ако не желаете такава, просто изтрийте препинателните знаци.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...