Самотата дали я познаваш?

Forgiven16 (Гери)
7 1

Mar 15, 2012, 7:15 PM

Poetry » White poetry

974 1 3

Тя не е човек когото можеш да опознаеш,

тя е мисъл която не забравяш,

тя е капка която минава през всичко.

За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти.

За самотата никога няма прегрешение унищожаващо невинното и лице

защото тя е надмината, тя е живяла извън мигът на слабост,

защото го преживява преди да се зароди в нечия съдба,

ето там се крие нейната сила,

силата с която жадува своето идване,

иска го толкова силно, защото знае че чрез него ще получи покой

и ще има възможността да покаже духа си в лицето на друг.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2012-03-16T11:51:10+02:00

Самотата е страшно чувство. Прогони я с любовта... Поздрави!
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2012-03-15T20:25:27+02:00

Ужасно нещо е самотата,но само любовта я лекува.
Поздравления за красивия стих и ти пожелавам да не срещаш самотата!
Tomad (Тома Кашмирски)

2012-03-15T19:15:36+02:00

Сложих Ви някаква пунктуация, но ако не желаете такава, просто изтрийте препинателните знаци.