15.03.2012 г., 19:15

Самотата дали я познаваш?

1.5K 1 3

Самотата дали я познаваш?

Тя не е човек когото можеш да опознаеш,

тя е мисъл която не забравяш,

тя е капка която минава през всичко.

За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти.

За самотата никога няма  прегрешение унищожаващо невинното и лице

защото тя е надмината,  тя е живяла извън  мигът на слабост,

защото го преживява преди да се зароди в нечия съдба,

ето там се крие нейната сила,

силата с която жадува своето идване,

иска го толкова силно, защото знае че чрез него ще получи покой

и ще има възможността да покаже духа си в лицето на друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самотата е страшно чувство. Прогони я с любовта... Поздрави!
  • Ужасно нещо е самотата,но само любовта я лекува.
    Поздравления за красивия стих и ти пожелавам да не срещаш самотата!
  • Сложих Ви някаква пунктуация, но ако не желаете такава, просто изтрийте препинателните знаци.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...