15.03.2012 г., 19:15

Самотата дали я познаваш?

1.5K 1 3

Самотата дали я познаваш?

Тя не е човек когото можеш да опознаеш,

тя е мисъл която не забравяш,

тя е капка която минава през всичко.

За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти.

За самотата никога няма  прегрешение унищожаващо невинното и лице

защото тя е надмината,  тя е живяла извън  мигът на слабост,

защото го преживява преди да се зароди в нечия съдба,

ето там се крие нейната сила,

силата с която жадува своето идване,

иска го толкова силно, защото знае че чрез него ще получи покой

и ще има възможността да покаже духа си в лицето на друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Самотата е страшно чувство. Прогони я с любовта... Поздрави!
  • Ужасно нещо е самотата,но само любовта я лекува.
    Поздравления за красивия стих и ти пожелавам да не срещаш самотата!
  • Сложих Ви някаква пунктуация, но ако не желаете такава, просто изтрийте препинателните знаци.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...