16 окт. 2009 г., 23:57

Самотен бард 

  Поэзия
734 0 0

Отново сам е той под нощното небе
и пише стихове за забравени крале,
за митични битки и безкрайни войни,
за своите желания и несбъднати мечти.


Там стои той сам във сянката на нощта
и пее песента за своята изстрадала душа.
Останал пленник на безброй звезди, 
във самота той прекарва своите дни.


Студеният вятър пронизва плътта му
и сякаш все по-тих става гласът му.
Дали някога той в кралството ще се завърне,
или след тази нощ във пеещ камък ще се превърне...

© Алистър Кроули Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??