Отново сам е той под нощното небе
и пише стихове за забравени крале,
за митични битки и безкрайни войни,
за своите желания и несбъднати мечти.
Там стои той сам във сянката на нощта
и пее песента за своята изстрадала душа.
Останал пленник на безброй звезди,
във самота той прекарва своите дни.
Студеният вятър пронизва плътта му
и сякаш все по-тих става гласът му.
Дали някога той в кралството ще се завърне,
или след тази нощ във пеещ камък ще се превърне...
© Алистър Кроули Всички права запазени