29 окт. 2016 г., 14:02

Самотен Баща

654 1 1

 Самотен Баща

 

Къде си, тъй любима някога за мен Жена, 

къде отиде Ти, къде отиде Любовта? 

Кълнеше се че ще бъдеш вечно Моя, 

сега къде живееш си живота, своя? 

А бе за мен Една, Любима и Жена, 

от нашето щастие родиха се деца, 

две красиви прекрасни същества. 

Какво да им кажа, къде е майка им сега, 

а те растат и питат за това и онова. 

Дали си мислиш ти за тях понякога?

Сигурно... Защото ти си ги родила, ти си майката. 

Порастват с Татко си с много тъга, 

говорим си за миналото. И за някога. 

Големи са вече и към момичета поглеждат, 

те са красавци и по тях те се заглеждат. 

Разказвам им за Жените и за Любовта, 

за тази любовна магия Една. 

Да намерят истинската за тях жена, 

за да бъдат заедно в радост и в нищета. 

Да обичат и уважават жената така, 

че децата им да нямат тяхната съдба. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...