Самотен Баща
Самотен Баща
Къде си, тъй любима някога за мен Жена,
къде отиде Ти, къде отиде Любовта?
Кълнеше се че ще бъдеш вечно Моя,
сега къде живееш си живота, своя?
А бе за мен Една, Любима и Жена,
от нашето щастие родиха се деца,
две красиви прекрасни същества.
Какво да им кажа, къде е майка им сега,
а те растат и питат за това и онова.
Дали си мислиш ти за тях понякога?
Сигурно... Защото ти си ги родила, ти си майката.
Порастват с Татко си с много тъга,
говорим си за миналото. И за някога.
Големи са вече и към момичета поглеждат,
те са красавци и по тях те се заглеждат.
Разказвам им за Жените и за Любовта,
за тази любовна магия Една.
Да намерят истинската за тях жена,
за да бъдат заедно в радост и в нищета.
Да обичат и уважават жената така,
че децата им да нямат тяхната съдба.
© Валентин Миленов All rights reserved.