Самотен дух

3 авг. 2017 г., 10:55

Поэзия

473 1 4

САМОТЕН ДУХ

В молитвените нощи, все безсънен,

се вглеждам в натежалата луна.

Душата ми се моли с вопъл тъжен –

„Върни се тук безкористна, сама!”

Простора пак смени лъчи сребристи

със крехките пространства на деня

и грейна слънцето, с очи златисти,

пред прага на очакваща врата.

Но теб те няма! Тъне във забрава

на моя дух любовната стрела,

а времето безжалостно минава,

приело образа на самота.

Така отлитат нощите и дните –

бездънни и подвластни на скръбта,

а вятърът отвя от мен мечтите –

да бъда с теб,...макар и след смъртта.

anabel7 (Албена Димитрова)

2017-08-04T23:27:22+03:00

Тъгата струѝ от тези стихове... Хареса ми, Симеон!
Самодива (Вики)

2017-08-03T16:14:54+03:00

Тъжно, но хубаво.
djudjii (Жанет Велкова)

2017-08-03T12:06:54+03:00

Хубаво е.
zvezdolika (Анжела Иванова)

2017-08-03T11:10:54+03:00

Прекрасно е !Разтърсващо !