SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
3.08.2017 г., 10:55 ч.

Самотен дух 

  Поезия
472 1 4

САМОТЕН ДУХ

 

 

 

В молитвените нощи, все безсънен,

се вглеждам в натежалата луна.

Душата ми се моли с вопъл тъжен –

„Върни се тук безкористна, сама!”

 

Простора пак смени лъчи сребристи

със крехките пространства на деня

и грейна слънцето, с очи златисти,

пред прага на очакваща врата.

 

Но теб те няма! Тъне във забрава

на моя дух любовната стрела,

а времето безжалостно минава,

приело образа на самота.

 

Така отлитат нощите и дните –

бездънни и подвластни на скръбта,

а вятърът отвя от мен мечтите –

да бъда с теб,...макар и след смъртта.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??