Самотен дух
САМОТЕН ДУХ
В молитвените нощи, все безсънен,
се вглеждам в натежалата луна.
Душата ми се моли с вопъл тъжен –
„Върни се тук безкористна, сама!”
Простора пак смени лъчи сребристи
със крехките пространства на деня
и грейна слънцето, с очи златисти,
пред прага на очакваща врата.
Но теб те няма! Тъне във забрава
на моя дух любовната стрела,
а времето безжалостно минава,
приело образа на самота.
Така отлитат нощите и дните –
бездънни и подвластни на скръбта,
а вятърът отвя от мен мечтите –
да бъда с теб,...макар и след смъртта.
© Симеон Ангелов All rights reserved.
