13 янв. 2010 г., 21:01

Самотен дъжд 

  Поэзия » Другая
483 0 0
Въздухът в стаята е попил тъгата.
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти
се поражда напориста доза страх -
дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,
или ще осъмна в самотата на дъжда?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Все права защищены

Предложения
: ??:??