Самотен дъжд

sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415

13 ene 2010, 21:01

Poesía » Otra

404 0 0

Въздухът в стаята е попил тъгата.

Вдишвам я и издишвам отрова.

Навън дъждът мокро полива тъмнината.

Пълни локви с капчуци самота.

Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти

се поражда напориста доза страх -

дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,

или ще осъмна в самотата на дъжда?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.