13.01.2010 г., 21:01 ч.
Самотен дъжд
485
0
0
Въздухът в стаята е попил тъгата.
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти
се поражда напориста доза страх -
дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,
или ще осъмна в самотата на дъжда?
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти
се поражда напориста доза страх -
дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,
или ще осъмна в самотата на дъжда?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Сюзън Смърт Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
