sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Jan 13, 2010, 9:01 PM

Самотен дъжд 

  Poetry » Other
484 0 0
Въздухът в стаята е попил тъгата.
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти
се поражда напориста доза страх -
дали ако сега си тръгна, ще мога да се върна,
или ще осъмна в самотата на дъжда?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Random works
: ??:??