19 нояб. 2010 г., 14:13

Самотен дъжд

957 0 4

Дъждовна вечер...

Аз сама...

със сълзи в очите,

търся теб и любовта!

 

Студено е! Минават хора,

бързат някъде натам...

аз питам се, дали и ти сега си сам?...

Дали и ти изпитваш болка като мен,

дали ще можеш да се върнеш някой ден?... 


Дъждът вали...

Измъчва ме до смърт!

Обичам те! Дали ще мога да намеря път?...


Душата ми в спомени погубена гори!

Сърцето с всеки удар пита:

Къде си ти?... Къде си ти?...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...