Самотен гроб

20 июн. 2021 г., 12:16

Поэзия » Философская, Другая

288 0 2

Твоят гроб ще бъде много самотен,

а над него синева, синева,

покрай него тревата зелена,

минзухарът е клюмнал глава.

Твоят живот ще бъде само поука,

до века, до века, до века.

Но нали ти сега защъпука,

и сега този живот заживя?

Нека там да се срещнем,

сами ли ще бъдем?

Не, уви, в друг някой живот,

твърде много се всичко променя.

Аз лежа във самотния гроб,

тук е тихо, и топло, но роб,

аз не искам да бъда, да бъда,

по-добре съм в отвъден живот!

Но уви, но уви, но уви!