Самотен гроб
Твоят гроб ще бъде много самотен,
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука,
до века, до века, до века.
Но нали ти сега защъпука,
и сега този живот заживя?
Нека там да се срещнем,
сами ли ще бъдем?
Не, уви, в друг някой живот,
твърде много се всичко променя.
Аз лежа във самотния гроб,
тук е тихо, и топло, но роб,
аз не искам да бъда, да бъда,
по-добре съм в отвъден живот!
Но уви, но уви, но уви!
© Атанас Маринов All rights reserved.
