19 окт. 2014 г., 17:46

Самотен кораб

1.2K 0 1

Цигара след цигара
паля и се мъча
да убия всички чувства,
които душата ми разкъсват.


Като самотен кораб,
празен и разбит
по средата на нищото,
никога да не бъде открит.


Така се чувствам днес,
разбита и безсилна
пред болката и сред
тъгата, която ме притиска.


Ограбена изцяло,
изпочупена до основи.
Как да се чувствам цяла,
щом в сърцето ми е инжектирана отрова?


Как да бъда силна в любовта,
щом ограбват ме и си отиват?
В мен остана само нищета
и чувството, че може би съм силна.


Не зная аз дори
как мога да повярвам,
че в мъжкото сърце любов гори,
"Обичам те!", че с обич ще ми каже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...