19.10.2014 г., 17:46

Самотен кораб

1.2K 0 1

Цигара след цигара
паля и се мъча
да убия всички чувства,
които душата ми разкъсват.


Като самотен кораб,
празен и разбит
по средата на нищото,
никога да не бъде открит.


Така се чувствам днес,
разбита и безсилна
пред болката и сред
тъгата, която ме притиска.


Ограбена изцяло,
изпочупена до основи.
Как да се чувствам цяла,
щом в сърцето ми е инжектирана отрова?


Как да бъда силна в любовта,
щом ограбват ме и си отиват?
В мен остана само нищета
и чувството, че може би съм силна.


Не зная аз дори
как мога да повярвам,
че в мъжкото сърце любов гори,
"Обичам те!", че с обич ще ми каже.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...