Самотен кораб
Цигара след цигара
паля и се мъча
да убия всички чувства,
които душата ми разкъсват.
Като самотен кораб,
празен и разбит
по средата на нищото,
никога да не бъде открит.
Така се чувствам днес,
разбита и безсилна
пред болката и сред
тъгата, която ме притиска.
Ограбена изцяло,
изпочупена до основи.
Как да се чувствам цяла,
щом в сърцето ми е инжектирана отрова?
Как да бъда силна в любовта,
щом ограбват ме и си отиват?
В мен остана само нищета
и чувството, че може би съм силна.
Не зная аз дори
как мога да повярвам,
че в мъжкото сърце любов гори,
"Обичам те!", че с обич ще ми каже.
© Ивета Врескова All rights reserved.
