alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
19 авг. 2009 г., 22:01

Самотен маратон 

  Поэзия » Любовная
714 0 12

Самотен маратон

 

Тръгна ли си? Май си го заслужих.

Конят ми е черен, не е бял.

Принц не станах. Пък и нямах нужда.

Тоя сън бях вече преживял.

 

Само ти си вярваше, че мога

планини да местя всеки ден

и водата да я  смесвам с огън.

А пък аз си бях обикновен.

 

Но защо светът ми преобърна,

като сбъркан път във лабиринт?

Искаше във всичко да надзърнеш.

Всичко в теб започваше със спринт.

 

И така изглежда ще завърши,

сякаш със предизвестен финал.

Ти ще продължиш, а аз ще свърша,

още там, на старта. Неуспял.

 

Тъжно е, когато се объркат

писти, състезатели и кон.                               

Ти препускай! Аз - когато тръгна.

Животът... е самотен маратон.             

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??