Самотен маратон
Самотен маратон
Тръгна ли си? Май си го заслужих.
Конят ми е черен, не е бял.
Принц не станах. Пък и нямах нужда.
Тоя сън бях вече преживял.
Само ти си вярваше, че мога
планини да местя всеки ден
и водата да я смесвам с огън.
А пък аз си бях обикновен.
Но защо светът ми преобърна,
като сбъркан път във лабиринт?
Искаше във всичко да надзърнеш.
Всичко в теб започваше със спринт.
И така изглежда ще завърши,
сякаш със предизвестен финал.
Ти ще продължиш, а аз ще свърша,
още там, на старта. Неуспял.
Тъжно е, когато се объркат
писти, състезатели и кон.
Ти препускай! Аз - когато тръгна.
Животът... е самотен маратон.
© Александър Калчев All rights reserved.
