Самотен път, нещастен и самотен

Поэзия » Любовная

1.1K 0 3

Аз бях толкоз безгранично глупава,
че вярвах на красивите лъжи.

Безгранично предана
на един измамник,
на една лъжа, наречена любов.

Аз бях толкоз безпределно ослепяла,

та черното

със бяло да объркам!

И мечти, и мисли -

всичко е било лъжа...

Няма обич, обич няма!

Само път, нещастен и самотен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

esther (Морела Морт)

Написаното тук или в онази ''Есен'' не е преживяно

2009-10-31T19:14:41+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Боже мой, а не е изминала и година от онази "Есен", когато листата ти изглеждаха толкова жълти и прекрасни!
Нищо - идва пролет!

2009-10-31T16:29:28+02:00
vvvictor (Виктор Горов)

Аз смятам,че е смислено и доста смело,само дето не звучи много като стихотворение...

2009-10-30T16:26:30+02:00