Самотен път, нещастен и самотен

Poetry » Love

1.1K 0 3

Аз бях толкоз безгранично глупава,
че вярвах на красивите лъжи.

Безгранично предана
на един измамник,
на една лъжа, наречена любов.

Аз бях толкоз безпределно ослепяла,

та черното

със бяло да объркам!

И мечти, и мисли -

всичко е било лъжа...

Няма обич, обич няма!

Само път, нещастен и самотен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esther (Морела Морт)

Написаното тук или в онази ''Есен'' не е преживяно

2009-10-31T19:14:41+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Боже мой, а не е изминала и година от онази "Есен", когато листата ти изглеждаха толкова жълти и прекрасни!
Нищо - идва пролет!

2009-10-31T16:29:28+02:00
vvvictor (Виктор Горов)

Аз смятам,че е смислено и доста смело,само дето не звучи много като стихотворение...

2009-10-30T16:26:30+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0