esther (Морела Морт)
31 245
Oct 30, 2009, 11:58 AM

Самотен път, нещастен и самотен 

  Poetry » Love
770 0 3

Аз бях толкоз безгранично глупава,
че вярвах на красивите лъжи.


Безгранично предана
на един измамник,
на една лъжа, наречена любов.


Аз бях толкоз безпределно ослепяла,

та черното

със бяло да объркам!

 

И мечти, и мисли -

всичко е било лъжа...

 

Няма обич, обич няма!

Само път, нещастен и самотен...

© Морела Морт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Написаното тук или в онази ''Есен'' не е преживяно
  • Боже мой, а не е изминала и година от онази "Есен", когато листата ти изглеждаха толкова жълти и прекрасни!
    Нищо - идва пролет!
  • Аз смятам,че е смислено и доста смело,само дето не звучи много като стихотворение...
Random works
: ??:??