30.10.2009 г., 11:58

Самотен път, нещастен и самотен

1.1K 0 3

Аз бях толкоз безгранично глупава,
че вярвах на красивите лъжи.


Безгранично предана
на един измамник,
на една лъжа, наречена любов.


Аз бях толкоз безпределно ослепяла,

та черното

със бяло да объркам!

 

И мечти, и мисли -

всичко е било лъжа...

 

Няма обич, обич няма!

Само път, нещастен и самотен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Морела Морт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написаното тук или в онази ''Есен'' не е преживяно
  • Боже мой, а не е изминала и година от онази "Есен", когато листата ти изглеждаха толкова жълти и прекрасни!
    Нищо - идва пролет!
  • Аз смятам,че е смислено и доста смело,само дето не звучи много като стихотворение...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...