Самотен път, нещастен и самотен
Аз бях толкоз безгранично глупава,
че вярвах на красивите лъжи.
Безгранично предана
на един измамник,
на една лъжа, наречена любов.
Аз бях толкоз безпределно ослепяла,
та черното
със бяло да объркам!
И мечти, и мисли -
всичко е било лъжа...
Няма обич, обич няма!
Само път, нещастен и самотен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Морела Морт Всички права запазени
