26 мая 2009 г., 22:15

Самотен размисъл...

862 0 1

Сама седя... и самата самота би ме съжалила,
щом види какво тежи на плещите ми...
Животът може да не е щастлив,
ако съдбата направи си с теб шега,
но постараеш ли се да намериш малко красота,
може би ще видиш по друг начин света!
Любовта отиде си - не помня кога,
но раната още ме боли...
Светът ми посивя, душата опустя,
но амбицията още ме крепи и
дава ми сили в така трудните дни!
Сила всеки в себе си има, стига да
я спаси от хората грабещи мечтите ни...
И вярвам ще дойде ден, когато всичко ще се подреди!
Болката разкри ми другата страна,
от която всеки пази своята душа...
Господ много ми даде, но и много ми отне...
И въпреки всичко благодаря Mу за това!
Благодаря, че в мене силата пося -
да отворя вярната врата, да намеря
дълбоко в себе си така забравената доброта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Петровская Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...