Самотен размисъл...

Сама седя... и самата самота би ме съжалила,
щом види какво тежи на плещите ми...
Животът може да не е щастлив,
ако съдбата направи си с теб шега,
но постараеш ли се да намериш малко красота,
може би ще видиш по друг начин света!
Любовта отиде си - не помня кога,
но раната още ме боли...
Светът ми посивя, душата опустя,
но амбицията още ме крепи и
дава ми сили в така трудните дни!
Сила всеки в себе си има, стига да
я спаси от хората грабещи мечтите ни...
И вярвам ще дойде ден, когато всичко ще се подреди!
Болката разкри ми другата страна,
от която всеки пази своята душа...
Господ много ми даде, но и много ми отне...
И въпреки всичко благодаря Mу за това!
Благодаря, че в мене силата пося -
да отворя вярната врата, да намеря
дълбоко в себе си така забравената доброта...