Виното е червено и студено. Отпивам глътка, две и три. Топлината в мен се разлива. Уханието е горещо и ме топли. Леглото е облечено със сатен и нежни малки цветя. А аз съм се разположила удобно и стоя в тъмното сама. Само няколко свещи греят и придават романтика и топлина. А аз те чакам и копнея, отново да се почувствам жена. Удари часовникът. Вече дванайсет. Защо не се прибираш у дома?!? Различни мисли ми минават през главата. Опитвам се да ги изгоня, за да не сеят самота. Изведнъж изтръпнах. Бележка. Вече разбрах, че е от теб. Пръстите ми треперят. Разбрах - не е на късмет. "Не те обичам!" Кратко и ясно. Сякаш казваш "добро утро" или "добър ден". Господи, душата ще се пръсне. Боже, имай милост към мен. Това е. Ти си отиде. А аз? Захвърлена и сама. И за какво, и кого? За нищо! За никой! Игрички ли си играеш с мен, проклета съдба?!? Добре. Отивай си. Бягай. Така правят всички мъже. Аз знам, че ще плача и страдам, но ще те превъзмогнем с моето сърце.
"Добре. Отивай си. Бягай.
Така правят всички мъже."
Не всички правят така, но когато не бягат, пък жените им разбиват сърцата. Все едно една безсмислена игра, кой пръв ще нарани другия, така излиза, дали има смисъл не знам! Но иначе наистина ми хареса стиха, пишеш прочувствено. Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.