30.07.2007 г., 17:57

Самотен романс

661 0 5
Виното е червено и студено.
Отпивам глътка, две и три.
Топлината в мен се разлива.
Уханието е горещо и ме топли.
Леглото е облечено със сатен
и нежни малки цветя.
А аз съм се разположила удобно
и стоя в тъмното сама.
Само няколко свещи греят
и придават романтика и топлина.
А аз те чакам и копнея,
отново да се почувствам жена.
Удари часовникът.
Вече дванайсет.
Защо не се прибираш у дома?!?
Различни мисли ми минават през главата.
Опитвам се да ги изгоня, за да не сеят самота.
Изведнъж изтръпнах.
Бележка.
Вече разбрах, че е от теб.
Пръстите ми треперят.
Разбрах - не е на късмет.
"Не те обичам!"
Кратко и ясно.
Сякаш казваш "добро утро" или "добър ден".
Господи, душата ще се пръсне.
Боже, имай милост към мен.
Това е. Ти си отиде.
А аз? Захвърлена и сама.
И за какво, и кого? За нищо! За никой!
Игрички ли си играеш с мен, проклета съдба?!?
Добре. Отивай си. Бягай.
Така правят всички мъже.
Аз знам, че ще плача и страдам,
но ще те превъзмогнем с моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз я намерих!А този стих го написах след като гледах един филмПОздрав!
  • Насълзиха ми се очите, много искрено, красиво и с много болка! Красотата на любовта те очаква някъде, трябва само да я намериш! Поздрав и прегрътка!
  • Много истински и чувствен стих, поздравявам те възхитена съм!Разбира се, че ще го превъзмогнеш не се и съмнявам в теб!
  • Много чувствен,истински стих!
    Поздрав,мила!
    Прегръщам те!
  • "Добре. Отивай си. Бягай.
    Така правят всички мъже."

    Не всички правят така, но когато не бягат, пък жените им разбиват сърцата. Все едно една безсмислена игра, кой пръв ще нарани другия, така излиза, дали има смисъл не знам! Но иначе наистина ми хареса стиха, пишеш прочувствено. Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....