30.07.2007 г., 17:57

Самотен романс

658 0 5
Виното е червено и студено.
Отпивам глътка, две и три.
Топлината в мен се разлива.
Уханието е горещо и ме топли.
Леглото е облечено със сатен
и нежни малки цветя.
А аз съм се разположила удобно
и стоя в тъмното сама.
Само няколко свещи греят
и придават романтика и топлина.
А аз те чакам и копнея,
отново да се почувствам жена.
Удари часовникът.
Вече дванайсет.
Защо не се прибираш у дома?!?
Различни мисли ми минават през главата.
Опитвам се да ги изгоня, за да не сеят самота.
Изведнъж изтръпнах.
Бележка.
Вече разбрах, че е от теб.
Пръстите ми треперят.
Разбрах - не е на късмет.
"Не те обичам!"
Кратко и ясно.
Сякаш казваш "добро утро" или "добър ден".
Господи, душата ще се пръсне.
Боже, имай милост към мен.
Това е. Ти си отиде.
А аз? Захвърлена и сама.
И за какво, и кого? За нищо! За никой!
Игрички ли си играеш с мен, проклета съдба?!?
Добре. Отивай си. Бягай.
Така правят всички мъже.
Аз знам, че ще плача и страдам,
но ще те превъзмогнем с моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз я намерих!А този стих го написах след като гледах един филмПОздрав!
  • Насълзиха ми се очите, много искрено, красиво и с много болка! Красотата на любовта те очаква някъде, трябва само да я намериш! Поздрав и прегрътка!
  • Много истински и чувствен стих, поздравявам те възхитена съм!Разбира се, че ще го превъзмогнеш не се и съмнявам в теб!
  • Много чувствен,истински стих!
    Поздрав,мила!
    Прегръщам те!
  • "Добре. Отивай си. Бягай.
    Така правят всички мъже."

    Не всички правят така, но когато не бягат, пък жените им разбиват сърцата. Все едно една безсмислена игра, кой пръв ще нарани другия, така излиза, дали има смисъл не знам! Но иначе наистина ми хареса стиха, пишеш прочувствено. Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...