Самотен романс
Отпивам глътка, две и три.
Топлината в мен се разлива.
Уханието е горещо и ме топли.
Леглото е облечено със сатен
и нежни малки цветя.
А аз съм се разположила удобно
и стоя в тъмното сама.
Само няколко свещи греят
и придават романтика и топлина.
А аз те чакам и копнея,
отново да се почувствам жена.
Удари часовникът.
Вече дванайсет.
Защо не се прибираш у дома?!?
Различни мисли ми минават през главата.
Опитвам се да ги изгоня, за да не сеят самота.
Изведнъж изтръпнах.
Бележка.
Вече разбрах, че е от теб.
Пръстите ми треперят.
Разбрах - не е на късмет.
"Не те обичам!"
Кратко и ясно.
Сякаш казваш "добро утро" или "добър ден".
Господи, душата ще се пръсне.
Боже, имай милост към мен.
Това е. Ти си отиде.
А аз? Захвърлена и сама.
И за какво, и кого? За нищо! За никой!
Игрички ли си играеш с мен, проклета съдба?!?
Добре. Отивай си. Бягай.
Така правят всички мъже.
Аз знам, че ще плача и страдам,
но ще те превъзмогнем с моето сърце.
© Ванина All rights reserved.
А този стих го написах след като гледах един филм