Мечта моя, скрита в чужди копнежи,
капка вода в тъжната пустиня.
Защо животът на друг те подари,
защо не позволи в преградките ти да заспивам?
Не бях ли достойна за теб,
любовта ми не бе ли достатъчна?
В родословното дърво пише за мен -
твоя близка приятелка.
Аз съм близо, но всъщност толкова далече,
аз те имам, но всъщност те нямам.
Аз танцувам под звуците на невидима цигулка
и отпивам с устни от теб в миража-самотна целувка.