25 нояб. 2018 г., 18:31

Самотна душа

349 1 0

САМОТНА ДУША

 

Заглъхва любовта ми в самотата.
Отдавна е загубена страстта
към пола мъжки и играта,
загледани по пътя на смъртта.

 

Но скрити зрънцата понякога
избухват в мънички пожари,
таени в спомени за някого.
Частици от сърцето ми изгарят.

 

В този миг притихнала земята
се вглежда в разцъфтялото лице.
Коя ли обич в него е посята?
Чии са нежните обичани ръце?

 

Самотата тоз въпрос не си задава.
Трепти в очите диво премаляла,
очаква, нежно устните подава
за да потъне в нежност и забрава.

 

Допир прогаря дантелено тялото.
Думите безгласни са ехо на вик.
Отдаденост погълната изцяло
от един горещ, пронизващ миг.

 

И отново болката се връща
в безвремие, душата завладяло.
Дървото под снега се кърши,
но още, вижда се, не е умряло...

 

25 11 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...