25.11.2018 г., 18:31

Самотна душа

345 1 0

САМОТНА ДУША

 

Заглъхва любовта ми в самотата.
Отдавна е загубена страстта
към пола мъжки и играта,
загледани по пътя на смъртта.

 

Но скрити зрънцата понякога
избухват в мънички пожари,
таени в спомени за някого.
Частици от сърцето ми изгарят.

 

В този миг притихнала земята
се вглежда в разцъфтялото лице.
Коя ли обич в него е посята?
Чии са нежните обичани ръце?

 

Самотата тоз въпрос не си задава.
Трепти в очите диво премаляла,
очаква, нежно устните подава
за да потъне в нежност и забрава.

 

Допир прогаря дантелено тялото.
Думите безгласни са ехо на вик.
Отдаденост погълната изцяло
от един горещ, пронизващ миг.

 

И отново болката се връща
в безвремие, душата завладяло.
Дървото под снега се кърши,
но още, вижда се, не е умряло...

 

25 11 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...