25 nov 2018, 18:31

Самотна душа

  Poesía
348 1 0

САМОТНА ДУША

 

Заглъхва любовта ми в самотата.
Отдавна е загубена страстта
към пола мъжки и играта,
загледани по пътя на смъртта.

 

Но скрити зрънцата понякога
избухват в мънички пожари,
таени в спомени за някого.
Частици от сърцето ми изгарят.

 

В този миг притихнала земята
се вглежда в разцъфтялото лице.
Коя ли обич в него е посята?
Чии са нежните обичани ръце?

 

Самотата тоз въпрос не си задава.
Трепти в очите диво премаляла,
очаква, нежно устните подава
за да потъне в нежност и забрава.

 

Допир прогаря дантелено тялото.
Думите безгласни са ехо на вик.
Отдаденост погълната изцяло
от един горещ, пронизващ миг.

 

И отново болката се връща
в безвремие, душата завладяло.
Дървото под снега се кърши,
но още, вижда се, не е умряло...

 

25 11 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...