19 июл. 2006 г., 14:30

Самотна е студената ми длан 

  Поэзия
594 0 15
Заспа!Не искам да те будя.
Затуй,ще седна тихичко до теб.
Навън вилнее страшна буря.
Душата ми сковава лед.
Студено и самотно е небето,
студено кат самотната ми длан.
Как искам тук до тебе да се сгуша,
а ти да ми дадеш от своя плам.
Поуката,която ми разказа
един мъдрец от стари времена,
разяжда ми душата кат проказа,
а ти заспа,нехаеш за това. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??