Самотна е студената ми длан
Заспа!Не искам да те будя.
Затуй,ще седна тихичко до теб.
Навън вилнее страшна буря.
Душата ми сковава лед.
Студено и самотно е небето,
студено кат самотната ми длан.
Как искам тук до тебе да се сгуша,
а ти да ми дадеш от своя плам.
Поуката,която ми разказа
един мъдрец от стари времена,
разяжда ми душата кат проказа,
а ти заспа,нехаеш за това.
Разбойникът погубил сто живота
разплакан бил от детска доброта,
затуй,че бил за първи път обичан-
пробудила се в него любовта.
Къде е туй дете,което
да ми даде от свойта топлина?
Защо ти никога така кат него
не топлиш моята душа?
по мотив на текста "Приказка"
от Дамян Дамянов
© Росица Петрова All rights reserved.
