Самотна майка на дъждовни вéчери
Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного.
Откакто той си тръгна, тъй се нижат.
И теглят своя впряг до изнемога.
А северняк насрещен гривите им стриже.
Неразличимо скучни в сивите си нощници,
се будят сутрин още преди нея.
И тя по навик става им заложница.
От птича клетка майчино им пее.
Откакто той си тръгна, тя остана
самотна майка на дъждовни вéчери.
Като пагони на гръдта ѝ светят рани
и се превръщат в прекипели глетчери.
Понякога се люби с тишини,
пълзящи като змии в междустишия.
И в кулминация болезнена крещи.
Докато бурята ѝ отмалее. До затишие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jane Doe Все права защищены
