15.05.2017 г., 0:07 ч.

Самотна майка на дъждовни вéчери 

  Поезия
1119 12 25

Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. 
Откакто той си тръгна, тъй се нижат.
И теглят своя впряг до изнемога.
А северняк насрещен гривите им стриже.
Неразличимо скучни в сивите си нощници,
се будят сутрин още преди нея.
И тя по навик става им заложница.
От птича клетка майчино им пее.
Откакто той си тръгна, тя остана
самотна майка на дъждовни вéчери.
Като пагони на гръдта ѝ светят рани
и се превръщат в прекипели глетчери.
Понякога се люби с тишини,
пълзящи като змии в междустишия.
И в кулминация болезнена крещи.
Докато бурята ѝ отмалее. До затишие.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите ти рисуват с изумително майсторство и впечатляват! Разтърсващо стихотворение! Аплодирам те, Лора!
  • Много драматизъм в този силно алегоричен текст!
    Открояващ се стил.
    Моите поздравления, Лора!
  • Благодаря!
  • Красива образност, въздействаща емоция!
  • Красив, много хубав текст!
    Поздрав!

  • Разбира се,Илиева! Някой ден...
  • Бенова, чакаме ви тук отново!!!
  • Пак не те виждам на хоризонта,Лора...Все случайно те откривам и сега вече със закъснение дали ще прочетеш овациите ми?Казала съм ти колко харесвам стиховете ти,а теб,лично.....още повече-дали от "картинката",или от изрядните ти стихове,но все те "вплитам"в моите творби,а ти...явно не ги виждаш.Е,за извънземното ще е последно...
  • Лора,"убаво"си го казала.Но това си беше шега.Когато съм сериозен използвам "лични".Знам че ще ме разбереш.Прегръщам те и аз!
  • Изобилие от образи, фантастично е!
  • Значи,Гавраил..Така като ще ми говориш,по-добре мълчи!У мое село такива сложни думи не разбираме..Я знаем "убаво е" и "не е убаво".
    Та нищо не разбрах!Прегръщам те!
  • Самотна майка на дъждовни вечери
    в очите не сълзи,а глетчери...
    Еклектичен подход който засилва внушенията на психологичната драма.
  • Благодаря Ви,мили хора!
    И на теб любима гадино(Ж.В.) !
  • Хубаво е, Лора... Богато в образност и тъжно. Но грабва!
  • Тази изключителна образност, съчетана с богатата душевност, която носиш, буквално ме разтърсиха, Лора! Прибрах си го в любими, за да си го препочитам отново, и отново, и отново...
  • Браво, Лора!
  • Направо ме уцели в сърцето с това стихо... Ужасна гадина си, значиии :*
    Твоето мое поетично връхче. Браво, браво!
    ( размени само тук, моля теее - "като змии пълзящи" )
  • Харесвам подобни стихове!..
    Браво, Лора!...
  • Благодаря ви за отделеното време и изказаните впечатления!Прекрасен ден ви желая!
  • Много,много силно!
  • Богатство е тази образност...смел рисунък до насищане на чувството...не искам да те пропускам!
  • Покъртителна изповед с приглушен емоционален заряд и изключително премерен рисунък.Всичко бе пред очите ми,мила страдалнице! Понякога човек прикрива чувствата си с различни маски.Ти играеш честно :със собствен облик!
  • Силно стихотворение, богато на изразни средства!
    Поздрав, Лора, харесах много!
Предложения
: ??:??