posh` (Таня Атанасова)
267 5344
22 февр. 2008 г., 22:39

Самотна поетеса 

  Поэзия
571 0 13

Пиша стих след стих

и ги съхранявам като писма.

Попили трепети и страх,

вместо марка, запечатани с целувка.

 

 

 

Втора кутия за обувки - пълна

с моите чувства - лист по лист.

Мина не месец, ден, година,

а прагът ми - неопетнен и чист.

 

 

 

Скрих ги в тъмнината на тавана.

Смачкана в шепата на времето,

приех смирено своята присъда

и изтръгнах от корен вярата в сърцето.

 

 

 

Спрях да пиша и да вярвам,

изпих горчива чаша истина.

Но разбрах, че още умея да чувствам-

боли ме от шамара на съдбата...

© Таня Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Продължавай да пишеш и за нищо на света не се отказвай имаш талант !!!
  • Много истинска идея,много въздействащо.

    Пиша стих след стих
    и ги съхранявам като писма.
    Попили трепети и страх,
    вместо марка, запечатани с целувка.


    Почувствах го!
  • знам прекрасно как горчи, чудесна символика ,хубаво е че лирическата не си ти...Поздрав!
  • Интересна идея и изпълнение! Тъжен стих, но образен. Хареса ми!
  • тъга навява стихът...но и надежда родена в болката,
    а болката ни държи живи...с обич, мила Таня. хубав стих.
  • Благодаря ,че сподели..Споделена болка - болка наполовина.Но дали това носи ищастието ,което ни липсва?Едва ли..
    Прегръщам те, миличка!
  • Много болезнено и тъжно! Съдбата ни удря много шамари, но сме длъжни да продължим напред! Прегръщам те!
  • Всеки рано или късно получава по някой шамар от живота.Важно е да се извлече поука и да се продължи напред.Този стих е чудесен и е добре,че не се отнася до теб!Прегръщам те!
  • Хубаво р и тъжно.Олекна ми след като разбрах,че не е за теб.
  • Поздравления!!!Оргинална си...
  • Стиховете са писмата, символ на вярата ми, че любовта ще дойде...
    Но времето минава, а мястото за получател си стои празно, надеждата умира, заедно с нея и писмата-стихове...Това е идеята на стиха, Диди.
    А стихът не се отнася за мен.
  • хареса ми!Усмихни се!Прекрасен е стихът ти!Поздрав!
  • Добре, това за шамара го разбрах. Но защо спря да пишеш - това не го разбрах. Нали не си от хората, които пишат само, когато са щастливи, защото все пак творчеството се страда и най-хубавото се ражда в страдание или поне при мен е така.
Предложения
: ??:??