Самотна поетеса
Пиша стих след стих
и ги съхранявам като писма.
Попили трепети и страх,
вместо марка, запечатани с целувка.
Втора кутия за обувки - пълна
с моите чувства - лист по лист.
Мина не месец, ден, година,
а прагът ми - неопетнен и чист.
Скрих ги в тъмнината на тавана.
Смачкана в шепата на времето,
приех смирено своята присъда
и изтръгнах от корен вярата в сърцето.
Спрях да пиша и да вярвам,
изпих горчива чаша истина.
Но разбрах, че още умея да чувствам-
боли ме от шамара на съдбата...
© Таня Атанасова All rights reserved.
