Самотна вина

              Прасковен цвят. Синева.

                      Но оставена плаче,

              отдавна вината сама.

                     Облаци влачи небето-

             като прани платна.

                     Светът се изгуби.

            Суетата скри всяка следа.

                     Минава животът-

            на просяк денят-

                      изпросил сълза.

            Вродената злоба,

                      още в утробата,

             с нежност души радостта.

                      Без мечти!

            Само лозунги!!!

                      Остаряла съдба.

            И дисциплина,

                    с която малцината,

            превръщат в ръжда- любовта.

                   От всяка витрина,

           от Битака, Бардака-

                   и от всяка гола гърда,

           Разпнатия миросва

                    с благословия, на вересия

           сватосва... светостта и граха.

                  .....с пробита от гвоздей ръка....

            Все така,                    все така.

                            все така...

          ....и вината ще плаче,

                           като кръгло сираче

             САМА!!!

                            Докога?????!!!!!!Докога.....