15 мар. 2016 г., 21:24

Самотна вина

908 0 2

 

 

                       Самотна вина

 

              Прасковен цвят. Синева.

                      Но оставена плаче,

              отдавна вината сама.

                     Облаци влачи небето-

             като прани платна.

                     Светът се изгуби.

            Суетата скри всяка следа.

                     Минава животът-

            на просяк денят-

                      изпросил сълза.

            Вродената злоба,

                      още в утробата,

             с нежност души радостта.

                      Без мечти!

            Само лозунги!!!

                      Остаряла съдба.

            И дисциплина,

                    с която малцината,

            превръщат в ръжда- любовта.

                   От всяка витрина,

           от Битака, Бардака-

                   и от всяка гола гърда,

           Разпнатия миросва

                    с благословия, на вересия

           сватосва... светостта и граха.

                  .....с пробита от гвоздей ръка....

            Все така,                    все така.

                            все така...

 

          ....и вината ще плаче,

                           като кръгло сираче

             САМА!!!

                            Докога?????!!!!!!Докога.....

 

          

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...