Самотна вина
Самотна вина
Прасковен цвят. Синева.
Но оставена плаче,
отдавна вината сама.
Облаци влачи небето-
като прани платна.
Светът се изгуби.
Суетата скри всяка следа.
Минава животът-
на просяк денят-
изпросил сълза.
Вродената злоба,
още в утробата,
с нежност души радостта.
Без мечти!
Само лозунги!!!
Остаряла съдба.
И дисциплина,
с която малцината,
превръщат в ръжда- любовта.
От всяка витрина,
от Битака, Бардака-
и от всяка гола гърда,
Разпнатия миросва
с благословия, на вересия
сватосва... светостта и граха.
.....с пробита от гвоздей ръка....
Все така, все така.
все така...
....и вината ще плаче,
като кръгло сираче
САМА!!!
Докога?????!!!!!!Докога.....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
