Mar 15, 2016, 9:24 PM

Самотна вина

  Poetry » Other
907 0 2

 

 

                       Самотна вина

 

              Прасковен цвят. Синева.

                      Но оставена плаче,

              отдавна вината сама.

                     Облаци влачи небето-

             като прани платна.

                     Светът се изгуби.

            Суетата скри всяка следа.

                     Минава животът-

            на просяк денят-

                      изпросил сълза.

            Вродената злоба,

                      още в утробата,

             с нежност души радостта.

                      Без мечти!

            Само лозунги!!!

                      Остаряла съдба.

            И дисциплина,

                    с която малцината,

            превръщат в ръжда- любовта.

                   От всяка витрина,

           от Битака, Бардака-

                   и от всяка гола гърда,

           Разпнатия миросва

                    с благословия, на вересия

           сватосва... светостта и граха.

                  .....с пробита от гвоздей ръка....

            Все така,                    все така.

                            все така...

 

          ....и вината ще плаче,

                           като кръгло сираче

             САМА!!!

                            Докога?????!!!!!!Докога.....

 

          

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...