Самотна вина
Самотна вина
Прасковен цвят. Синева.
Но оставена плаче,
отдавна вината сама.
Облаци влачи небето-
като прани платна.
Светът се изгуби.
Суетата скри всяка следа.
Минава животът-
на просяк денят-
изпросил сълза.
Вродената злоба,
още в утробата,
с нежност души радостта.
Без мечти!
Само лозунги!!!
Остаряла съдба.
И дисциплина,
с която малцината,
превръщат в ръжда- любовта.
От всяка витрина,
от Битака, Бардака-
и от всяка гола гърда,
Разпнатия миросва
с благословия, на вересия
сватосва... светостта и граха.
.....с пробита от гвоздей ръка....
Все така, все така.
все така...
....и вината ще плаче,
като кръгло сираче
САМА!!!
Докога?????!!!!!!Докога.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
