Самотната китара

                                                       Виси китара на стената

                                                       самотна, прашасала, тъжи.

                                                       Струните изяла е ръждата,

                                                       а споменът в нея спи.

                                                       Бледа сянка на ръце

                                                       минава по ръждясалите струни.

                                                       Тъжен романс подхващат те,

                                                       повтарят отново нежните думи.

                                                       В нощта полита песента,

                                                       над земята със звезден обков,

                                                       към прозореца на младостта,

                                                       към несподелената любов.

                                                       Виси китарата на стената,

                                                       самотна, прашасала, тъжи,

                                                       с песента в нея недопята

                                                       на двете влюбени души.