Самотната китара
Самотната китара
Виси китара на стената
самотна, прашасала, тъжи.
Струните изяла е ръждата,
а споменът в нея спи.
Бледа сянка на ръце
минава по ръждясалите струни.
Тъжен романс подхващат те,
повтарят отново нежните думи.
В нощта полита песента,
над земята със звезден обков,
към прозореца на младостта,
към несподелената любов.
Виси китарата на стената,
самотна, прашасала, тъжи,
с песента в нея недопята
на двете влюбени души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Яндов Все права защищены
