Самотната китара
Виси китара на стената
самотна, прашасала, тъжи.
Струните изяла е ръждата,
а споменът в нея спи.
Бледа сянка на ръце
минава по ръждясалите струни.
Тъжен романс подхващат те,
повтарят отново нежните думи.
В нощта полита песента,
над земята със звезден обков,
към прозореца на младостта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up