11 февр. 2008 г., 15:32

Самотната Луна  

  Поэзия » Любовная
1164 0 0

Ела при самотната Луна,

където звездите чезнат

преди да се родят,

лудостта вилнее там,

в безмълвното море.

 

Стонът гъгне, облян в поредната лъжа,

а мъртвата любов танцува

в душите ни с печал,

само ехото обикаля пътеките незнайни.

 

Любов, любов, една лъжа,

след нея самотата пак остава.

Устните потрепват, сърцето прокърви

и самотната Луна пролива поредната сълза.

© Венцислав Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??